Твоят данък доход остава при теб

Как общините останаха излъгани

През 2002 година корпоративния подоходен данък се премахва като общински приход и се заменя с пълен размер от постъпленията от данък върху доходите на физически лица. Промените са приети в Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за облагане доходите на физическите лица. Целта е общините да спрат да чакат „милостиня“ от държавата за общинските дейности: ремонти на улици, чистота и така нататък.

През 2003 година тези текстове бяха отменени и така общините останаха излъгани - нито имат приход от данък печалба на фирмите, нито имат приход от данък доход на физическите лица, които живеят в общината. Вместо това, парламентът решава коя община колко да получи и за какво.

Днешната ситуация: - Има редовно правителство, но не се знае какъв бюджет ще има заради огромните разходи - Приходи в държавата има, все повече и повече, година след година - Разходите изпреварват рекордните приходи - Преди нямаше реформи защото нямаше пари и воля - Сега няма реформи защото пари има, но продължава да няма воля

Качеството на живот на хората е в тежка ситуация, без значение кой е кмет и кои са общинските съветници, защото общините са оставени без достатъчно пари. Пари всъщност има, държавният бюджет от 2002 година, когато се приема реформата е едва 12.7 милиарда лева. Десет години по-късно, през 2012 бюджетът е 27.8 милиарда лева или над два пъти повече. Днес, държавният бюджет е нараснал 7 пъти спрямо 2002 година!

Държавата отдавна може да си позволи да отстъпи данък доход на общините, както е обещано (виж по-долу за решения на министерски съвет и план за децентрализация).

Бюджет по години - в евро

Бюджет по години - в лева

Над 7 пъти повече средства в бюджета спрямо последния опит за преотстъпване на данък доход. Пари има, реформата е възможна.

Фалшивите страхове на политиците

София и големите градове щели да прелеят от пари, докато стотици малки общини където няма заводи и фирми щели да останат без пари. Спекулира се, че няма да могат да платят дори тока на училищата си.

Тук идва грешното разбиране за фискалната децентрализация. Дори при реформа във финансирането на общините, държавата ни продължава да има отговорност към хората и особено образованието както е разписано по конституция: чл. 53 ал. 1. Всеки има право на образование. ... ал. 3. Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно.

Има разминаване между какво е фискална децентрализация и какво политиците ни разбират, че е.

Друго оправдание през 2003 година е административен хаос в данъчната администрация, която беше централизирана и технически не знаеше как да насочва парите към всяко конкретно село или градче в реално време. Днес, през 2026 година, имаме регионални НАП, електронни системи и този проблем вече не съществува.

Държавата ни е много, ама много по-богата от 2002 година и страховете, че държавата няма да има финансиране за малките градове и общини са необосновани. Пари вече има, въпросът е как се харчат приходите.

Обещанието черно на бяло

„Стратегията за децентрализация 2016 – 2025“, приета с Решение № 735 на Министерския съвет от 08.09.2016 г., завършва НЕизпълнена на 31.12.2025.

“В условията на криза, засегнала сериозно собствените приходи на общините (намаление с 260 милиона лева през 2009 г.) централната власт не изпълни включени в Програмата мерки, които частично биха облекчили финансовото състояние на общините. През 2010 г. централната власт направи точно обратното като съкрати държавните трансфери за общините с 400 млн. лв.”

Решение № 735 на Министерския съвет, 2016 г.

Събраните пари от данък доход също растат ДВОЙНО,
но НЯМА преостъпване дори на част от тези приходи:

Данък доход по години - в евро

Данък доход по години - в лева

* Годишна прогноза - към ноември 2025 г. са събрани 7.5 млрд лв. (94%)

24 години по-късно… Реформата е възможна,
но няма да дойде от политиците. Започва от теб.